Подарък

В този сутрешен кошмар. С пожелания за тежък, зноен ден. 
Небеизвестният и дълбокоуважан шеф на "Баничари и Сие" унило се вля в служебните покои. Вентилатор, порода "Юпитеров 7.22" му замаха приятелски от ъгъла. Подбуждайки за живот дантелките пъстри по главно-редакторските пердета. 
За да го поздравят с "Добро утро Слънце". Защото всеизвестна истина е връзката между баланса на всяко уважаващо себе си издателство и ежегодния подарък. А не, както се досещате, сутрешния махмурлук или среднощното обаждане. От министерство с труднопроизносимо име. Но със съвсем явната цел да му отмъкнат главната редакторка. Подаръкът. Ключът към всяко женско, в случая главно-редакторско сърце. 
Но уви, все още не бе достатъчно интимен с образа. Не успя да приласкае музата. Майката на всеки правилно подбран подарък. Съдбата на фирмата. Бъдещото препитание на всеки прохождащ автор. Убягна му, като млада пъстърва на Никулден. 
"В този свят на абстрактни разсъждения" опипвайки отпочна,"няма нищо по-конкретно, от весело цвърчащ тиган. Даже два. Средно големи" закачливо довърши той. 
Което му напомни, че махмурлук не се лекува с китайски благоухаещи пръчици, а с добра бира. По възможност студена. Ледено студена. Посягайки към хладилника, по рождение бял, но с вече леки бежово-жълти оттенъци по ръбчетата, той като никога реши да погледне през издателския прозорец. 
За да види невинен спомен от времето, когато все още бе Кирчо Баничката с изхфръкнало шкембе и опулени очи, случайно минаваща девойка. Девойка да. И разбира се съвсем случайно погледа му се спря на ивицата разделяща пролетта от лятото. Върху красиво закопчана малка инкрустирана маргаритка. В този миг ръката му, палавата, с калиграфско умение придобито нейде из дебрите на династията Мин, с един единствен уверен замах изписа подаръка. 
Мир и спокойствие обляха душата му. 
36-ят Велик Посветен Воин на Силите на Светлината се усмихна и блажено заспа. 
Следобната си дрямка ...

Comments

Popular Posts