Българска народна приказка.

Имало едно време един бедняк, див и прост налъм, но иначе добър човек.Толкова беден, че когато пладне пресичал полето се обръщал да види дали сянката му го следва.С безброй деца и бедна като него жена. Не щеш ли един ден видял човек в беда на пътя и нали добър човек помогнал му.
Човекът в беда решил да му се отблагодари и му подарил тройка кебапчета с две бири. Но не какви да е, а царски кебапчета понеже както се досетихте той бил царя. Тежки и пълни със златни жълтици вътре, но съвсем обикновенни и сладко ухаещи отвън.
Взел ги бедният човек, но по пътя си мислел -За какво ми са тия кепабчета?! Ще хапнем, ще пийнем и утре пак гладни.
Я по-добре да ги разменя при гостилничаря за чувал сух хляб.За поне една седмица.
Речено сторено. Гостилничарят ги взел, но и той си помислил -За какво са ми тия кебапчета?!Ще ги продам и утре пак на тезгяха. Я по-добре да ида при кмета и да ги сменя за десет чувала брашно.
Речено сторено. Кметът ги взел, но и той си помислил. -За какво са ми тия кебапчета. Малко са, да ги дам на избирателите, така че пак кмет щи си остана. Я по-добре да ида при царя да ги сменя за едно магаре.
И така кебапчетата се върнали при царя. За бирата какво е станало не се казва в приказката.Царят нали е цар се досетил какво е станало и ги занесъл на крака в целия си царски блясък в къщата на бедняка. Може и да е добавил някоя и друга бира за по из път.
Но този път разрязал кебапчетата пред ококорените очички на децата и им раздал жълтиците защото така става то в приказките ...

Comments

Popular Posts