Таковата

Някои по рождение идиотчета миличките смеят да твърдят, че английския бил по-богат и красив от Слави Путката. С над 150 хил. зъби, не бе, думи беше думата речников фонд и бля бля. Глупости на търкалета. Изобщо не може и да се сравни с байгунския, на който с пет шест думи, споменаващи предимно близки роднини от женски пол, извършващи актови действия с прилежащите за целта органи, може да се пресъздаде какво ли не.
Но царицата според байгунците безспорно е вълшебната думичка "таковата".
Значи вървя си аз по улицата,чужденец навсякъде , навсякъде у дома си и неволно се заслушвам. Двама байгунеца ръкомахащи, очевидно приятели.
- Таковата там така натаковало на таковата таковата, че таковата натакована и за още таковата таковала - казва единия.
- А стига бе - пули се другия. - Гледай ти как ставали тези работи.
И се разхилват неудържимо, пожелавайки си лек ден на раздяла.
Крайно заинтригуван се приближавам тихомълком , като ледена Загорка в августовска жега.
- Извинявай приятелю, че неволно подслушах, но аз така и не разбрах на какво толкова се смяхте.
Той ме поглежда с леко озадаченото недумение на марсиански водопроводчик по погрешка командирован на Земята, но все пак решава да сподели.
- Имаме се овчарка. С родословно дърво три педи.
Тук се очаква да попитам колко струва. Правя го.
- Не питай! - ужасен отвръща. - Подарък за жената. Исках да подаря саблезъб тигър на тъщата, та реших да пробвам с малко. Обаче номера не минава. Помня, като я донесох още кутре, жената не щя да я пусне в къщата. Ела да я видиш сега. Опашката и разресва. Лапите и мие. Едва ли не терлички ще и обуе. Прашинка да не и падне на главата рошава. Де да правеше и на мен така - замечтано въздъхна моя събеседник.
- Ама на какво се хилехте? - питам пак, за да го изтръгна от мечтите му.
- Ами решихме да я заплодим. Къде ли не я водихме. На германски принцове, английски графове и арабски шейхове. И у тях ходихме и у нас ги водихме. Не дава и не дава. Не им пуска! Мамка и шотлондска.
- Е как така? - шушна, колкото да поддържам диалога.
- И накрая представяш ли си?! Да вземе да се сноши с най-грозния, проскубан и мръсен квартален помияр зад ъгъла на съседния блок! Какво толкова му хареса?! Жени, какво да ги правиш - филосовски въздъхва той.
- И сега, какво става, как е?!
- Ами сега?! Сега ми се разкарват из къщи шест рошави, грозни и по-черни от дявола малячета, не мога да си намеря чехлите измежду тях.
Взима си въздух малко и продължава. 
- На всичкото отгоре са обявили вендета на прахосмукачката. Много са безстрашни ей. Джафкат я, душат я, давят я, та жената ме гони, като империалист да и събирам чарковете из цялата къща. Добре, че предвидливо скрих точилката в мазето, още докато бях акушерката.
Ето тук вече и аз неудържимо се хиля, но все пак да питам.
- А с тъщата какво стана?
- Ааа там работата е опечена. - Пъче се доволно той - Ей това приятелче еврейче дето говорехме преди малко ме светна на идеята.Макар,че скъп спомен била от дядо му. Идеята де.Продал му я бил на смъртния си одър човека. Значи купил съм на тъщата най-скъпата и лъскава теракота да и сменя в хола. Та белким хубавичко се подхлъзне и после нали той Господ си знае работата. Таковата нали ...

Comments

Popular Posts