Ибряма

Не знам откъде ми хрумна, то вече всичко ми е като в мъгла.
Но си спомних една случка още от каменната ера.
Гледах Ибряма /Иво Папазов/ на нещо джаз трябва да е било. Значи издокарали го с фрак и папионка като на свинче звънче. Турили му отпред една партитура, демек сериозна работа нали. Той ноти не може да чете,  поне тогава, после може и да се научил.
Та Ибряма разкрачи краката да опъне бръчките, напъна шкембето като платноход, наду бузите като за последно, лапна кларинета и започна.
Магията.
Някаква ужасно бърза импровизация джаз, пълна с осмини, шестнайсетини и нанайсетини.
Сигурно мина поне 100 стр. по нотите дето трябваше да ги чете. Той си свири нали.
Обаче по-едно време явно се усети, че нещо не е наред и бързо бързо прелисти 2-3 страници така от кумова срама и се оглежда крадешком такъв да види реакцията на хората.
Аз се смях със сълзи.
За другите не знам как устискаха.
Накрая му ръкопляскахме де. Той си е виртуоз човека :)

Comments

Popular Posts