За прословутото ни влизане в Европата

архив, от 29 Ное 2005 06:47h 

Замислих се тия дни за прословутото ни влизане в Европата - за и против и около ... :P
Не, че мога да мисля, ма кат се случи таз случка-нечувана започвам тихичко, с благородна завист да попоглеждам възпитаната муза на Висоцки. Идва, постои малко и си отива ... Красота. А моята?! Дива и непокорна. Без никакъв такт и естетика - несъобразяваща се с възможностите ми на музоносител!
Та лошото на мисленето е, че като се почне, се почва едно спускане по спиралата с въпроси "Какво е това?", "защо", което неминуемо води до същността, дори и за такъв маловажен въпрос като влизането на България в ЕО
Защото въпросите, на които може да се отговори не са никакви въпроси!
И така без да искам, от само себе си стигнах до фундаменталния въпрос: - А какво е за мен България?! Какво означава тази дума?!
Нали за това са думите - за да именуват нещата. Но една и съща дума изобщо не е задължително да означава едно и също нещо.
Например думата океан означава едно, за един островитянин от Таити и съвсем друго за един монголец нейде из пустинята ... Аз имам в предвид съществото България.
То се е родило някога, някъде, има интересен живот, натрупало е доста мъдрост, все още е живо и ако е рекъл господ някой ден ще се слее с цялото!
Все още е живо, защото въпреки превратностите на съдбата е устояло и продължава да изпълнява мисията си - мост между източната и западната култура. Защото културата, бита, начина на живот, съществуване, мислене е това, което е живеца на едно същество.
Независимо за какво става въпрос - общност, държава, човек ...
Макар, че към днешна дата, Успенски не е съвсем прав, като казва, че държавите са на ниво амеби. Гледат само да се налапат и завземат повече територия.
Някои вече са на ниво многоклетъчни и да кажем България е на ниво - палава попова лъжичка. :P
Имам в предвид двата или три милиона българи /по моя преценка/ пръснати по света, които също са част и то немаловажна от съществото България! Невидимата му част!
Които въпреки, че са принудени да съществуват в различна/не казвам агресивна/ културна среда, продължават да изпълняват езотеричната мисия на България. Макар, че повечето едва ли го съзнават. Важното е, че са живи!
И да не забравяме все пак практическия ефект от това нещо. Всеки от тях помага, т.е. праща пари на някого в България. При една проста сметка - да кажем 2-3 милиона българи-емигранти X 10 евро на месец изпратени по някакъв начин в България ...
Получава се скромната сума от 240-360 милиона евро на година, влизащи в България. Това са занижени сметки - парите са много повече. Това са пари, които те, чрез труда си, са "откраднали" от света, за да ги дадат на видимата част от съществото България, за да може да оцелее още известно време.
Тези хора вече са се интегрирали в страните, където живеят. Няма друг начин. Независимо дали легално или нелегално, някак си са го направили. Изучили са съответния език, създали са контакти. Тях не ги касае много много дали България е приета в Европа, защото те са си там вече, повечето.
А какво означава това влизане /т.е. правото на работа/ за тези, които понастоящем живеят в сегашната територия на България. Според мен - нищо. Независимо поради каква причина, щом все още са в България, едва ли ще се юрнат на работа в Европа. Пък и дори да го направят ще се сблъскат с местно законодателство ограничаващо правото на работа на чужденците от бившия соц. лагер. Но дори и да няма такова, тъй като в целия свят има стагнация, включително и в европейските страни, никак не е лесно да се намери работа.
Да не говорим без знание на езика и признати дипломи ...
Тогава какъв е смисъла?! Смисъла е да се подготви почвата за следващото поколение. Поколението 2000 - разрушителите ...
Нещо много се разфилософствах. Вие какво мислите?!

Comments

Popular Posts