Диамантената сутра

Това на което учат всички религии е, че Божието Царство е в самите нас и може да бъде достигнато от всеки човек. Въпросът е, кой, какво разбира под "Божието Царство". Защото известно е, че думите са прах във вятъра и доста слабо средство за описание на каквото и да било. Музиката е къде, къде по добър език за описание на нещата. Например тази на Моцарт...
Вместо Божието Царство, предпочатам да го наричам Света, с всички паралелни Вселени съставляващи го, включително и тази, в която живеем...

Представете си тиха лятна утрин, нейде високо в планините. Само върховете се оглеждат във водата. Случаен пътник подхвърля камъче към средата на езерото. В момента, в който то докосва водата се завихря и се образуват концентрични вълни. Първа, втора, трета ... първата вече достига бреговете...
Светът разбира, че се е родила още една живинка за да и се радва и обича.
Първата вълна се отразява от брега и поема обратно назад, втората, третата ... първата достига центъра, където се е породила ...
Живичкото разбира, че не е само, а съставна и необходима част от Света, родено, за да му се радва и обича. Вълните отново поемат пътя си, от центъра към бреговете и от бреговете към центъра. Един непрекъснат и непресъхващ поток от Любов, основата на тъканта на Мирозданието.
Пулсът на Живота.Докато той съществува, съществува и Живота...

Сега, ако още четете и не съм покрил все още критериите ви за нелечима лудост, да знаете, че от сега нататък става още по-зле :)

И така, представете си още веднъж същата картинка. Планината, езерото, върховете оглеждащи се във водата. Тишината.
Само пътника го няма, за да подхвърли камъчето ... Но вие съвсем случайно поглеждате към средата на езерото, за да уловите мига на първоначалното завихряне на водата.
Ей така, от само себе си, от нищото. Вълните отново поемат по пътя си ... Какво се случи?!
Светът обича да създава това, което обича!
Без причина, без изгода, без ограничение.
Ей тъй от Нищото.
Ето от това Нищо, се раждат Времето и Света с всички милиарди и милиарди живички неща. Всъщност, те никога не го напускат, те винаги са си в него в проявен или не вид.
Те са неразделна част от Нищото. Те са едно будно Нищо и когато изчезнат са едно заспало Нищо за да може то пак да се събуди...
Някои го наричат Дао, други Брама, трети Бог, четвърти Закон, пети Великата Пустота и ... съвременната физика, Теория на физическия вакуум - Торсионни полета!

И сега, просто не мога да се сдържа да не цитирам най-красивото и точно описание на Света, на което съм попадал.Цитирам по памет ...

Казва се "Диамантената сутра"...
"Там в небесата на Индра, както разказват някои си, съществува Диамантена Мрежа, диамантите на която са разположени по такъв начин ... че, когато погледнеш един от тях, виждаш отразени в него всички останали. Така по същия начин, всяко нещо на този Свят, не съществува само по себе си, а е свързано с всички останали неща и наистина представлява целия Свят ... ... Във всяка прашинка има безкрайно множество Буди"

Светът обича да създава това, което обича ... нали?! :)

Comments

Popular Posts