Петьо

Аз по рождение съм си с единия крак в другия свят, че даже и с двата, само един палец ме държи на Земята, но оня ден направо надминах себе си. Както си седях на пейката в парка и зяпах децата как си играят половин час си говорих с моя приятел Петьо.
Голям кеф беше щото от десет години не сме се виждали и чували. Той беше защото аз за всичките си близки хора си имам пароли за разпознаване.
Та лафихме си ний, нашите си глупости нали знаете как е между приятели обаче аз по едно време нещо се усъмних и му викам
- Чакай бе, ти сега жив ли си или умрял?
- Кво ти пука бе Тоше, се тая! - типично в негов стил нали.
С което аз окончателно разбрах, че явно сънувам с отворени очи и си викам
- А бе Петьо, да те еба в косматия гъз. На крака ми дойде да ми кажеш нещо и се замотахме с нашите глупости и забрави да ми го кажеш. Тва рибите сте за убиване баси!
Та от оня ден седя и си мисля, гложди ме любопитството нали. За умиране, рано ми е още пък и аз толкова пъти съм умирал, че не ми прави впечатление жив ли съм, умрял ли съм.
И понеже и двамата сме инженери и в момента имам 2-3 проекта под ръка с минимални до нищожни шансове за успех, но аз обичам да залагам вабанк та реших, че е нещо свързано с това понеже той най-добре ме знае колко ми е бърза ръката.
Така че си викам: Тонди ако щат и на масата да се изсерат приеми го за форма на изкуство , а не за пазарене.
Петьо умря преди няколко години. Аз разбрах чак след половин година благодарение на един негов приятел , който не ме познава лично, но ми знаеше прякора Тонди. Така че човека изпратил писма до всички Тонди-та в интернет , а те никак не са малко и така стигна и до мен. С една дума българите може да са всякакви, но поне за такива неща , като да ти направят помен може да се разчита нали.
Дори и в епохата на интернет ...

***
11 Sep 2016 · Palma De Mallorca

Comments

Popular Posts